17.10.2013 г., 11:50

Приказка без край

519 0 0

Една жена ми благодари

че получи похвала от мен.

Не ти, аз трябва да ти благодаря.

Защото си жена.

С тези думи искам да започна приказка

за теб, за другите жени.

Питаш ме откъде ми идва това веселие.

Ще ти кажа, душко.

От вашите сърца, от вашето излъчване

достигащи до мен.

Да знаеш как влияете на мен.

Преди не го разбирах, може би не бях съзрял,

макар на години да съм голям.

Тази приказка няма да има край,

докато вие сте до нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...