valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
6 июн. 2007 г., 11:45

ПРИКАЗКА ЛИ?... 

  Поэзия
671 0 7
Не се наяжда Врабчо със трохи,
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да са наронена от някого измама.
Той знае, хляба, че е най-голям,
дори да е на хиляди парчета.
Кълве го Врабчо бавно - грам по грам,
а в погледа му ситоста не свети.
Един човек изплаши го. Дори
после хляба грубо с крак подритна...
Подразни се, че няколко трохи
врабеца настървено бе напитил.
Небето се навъси. Заваля.
Вода отнесе хляба във канала.
На сухо Врабчо гладен пак се свря
и гладната си песничка подхвана:
Как самотен утре ще се скита
да търси пак човешките трохи...
От тая случка искам да попитам:
Защо са влажни птичите очи?
Защо ли гладни песни нас ни радват?
Защо трохите мачкаме със крак?
Душите ни, не са ли птичи клади?
Къде е тръгнал този жалък свят?...
Въпроси, като хоризонт далечни,
тъжни, като гладен птичи хор,
на моята тераса са обесени...
Аз водя своят монолозен спор...









© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оцеляло е едно врабче от прашката ти, за да го възпееш...
    Философски е монолозния ти спор!
  • Ти си човек с широка душа, след като ти привличат вниманието и дребните неща от живота. Моите аплодисменти за този стих!
  • Както винаги-точно в целта!!!Поздрав!
  • Много е хубаво! Харесва ми!
  • Щом си го споделил с нас- монологът ти е станал диалог... Поздравления!
  • Душите ни не са ли птичи клади?
    Къде е тръгнал този жалък свят?...
    Въпроси, като хоризонт далечни,
    тъжни, като гладен птичи хор,
    на моята тераса са обесени...
    Аз водя своя монолозен спор...
    * * *
    Замислящи... тъжни въпроси... Но къде ли са отговорите!? Поздрави, Вальо!
  • Ех,Валентин,добър си както винаги!Много тежки въпроси задаваш...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??