ПРИКАЗКА ЛИ?...
Не се наяжда Врабчо със трохи,
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да са наронена от някого измама.
Той знае, хляба, че е най-голям,
дори да е на хиляди парчета.
Кълве го Врабчо бавно - грам по грам,
а в погледа му ситоста не свети.
Един човек изплаши го. Дори
после хляба грубо с крак подритна...
Подразни се, че няколко трохи
врабеца настървено бе напитил.
Небето се навъси. Заваля.
Вода отнесе хляба във канала.
На сухо Врабчо гладен пак се свря
и гладната си песничка подхвана:
Как самотен утре ще се скита
да търси пак човешките трохи...
От тая случка искам да попитам:
Защо са влажни птичите очи?
Защо ли гладни песни нас ни радват?
Защо трохите мачкаме със крак?
Душите ни, не са ли птичи клади?
Къде е тръгнал този жалък свят?...
Въпроси, като хоризонт далечни,
тъжни, като гладен птичи хор,
на моята тераса са обесени...
Аз водя своят монолозен спор...
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да са наронена от някого измама.
Той знае, хляба, че е най-голям,
дори да е на хиляди парчета.
Кълве го Врабчо бавно - грам по грам,
а в погледа му ситоста не свети.
Един човек изплаши го. Дори
после хляба грубо с крак подритна...
Подразни се, че няколко трохи
врабеца настървено бе напитил.
Небето се навъси. Заваля.
Вода отнесе хляба във канала.
На сухо Врабчо гладен пак се свря
и гладната си песничка подхвана:
Как самотен утре ще се скита
да търси пак човешките трохи...
От тая случка искам да попитам:
Защо са влажни птичите очи?
Защо ли гладни песни нас ни радват?
Защо трохите мачкаме със крак?
Душите ни, не са ли птичи клади?
Къде е тръгнал този жалък свят?...
Въпроси, като хоризонт далечни,
тъжни, като гладен птичи хор,
на моята тераса са обесени...
Аз водя своят монолозен спор...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
