Приказка от стари времена
Мъглите в здрач неземен,
владееше То в царство зло,
в подмолни сили се кълнеше
и бури сипеше от своето чело.
Железни пранги все ковеше,
сред подлост с чужди врагове,
низвергваше душите слепи
и поругаваше народ безчет.
На злобата издигна трона,
сред висшите танцува менует,
огледа се със своята корона
и в егото си заблестя отвред.
Но минаха се дни, години,
веднъж тъмата избледня,
разтресоха се камъни, пустини
и въздухът от вихър засвистя.
И ето го, изправи се във мрака,
ездач със меч от светлина
и впусна се в неистова атака,
над злото смело се присмя.
А злото друг път невидяло,
отпор да среща в нечия снага,
на дим се стори, сви се и избяга,
без бой изчезна и се не видя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сеси Все права защищены
