Приказка от вятъра
Слушам аз вятъра нежно минава
по кожата и шепне ми тихо в нощта.
Шепне,разказва история случила се
в далечни,далеч времена.
Разказва за чудна принцеса с тъмно кафява,
леко черна навярно коса
и кожа по-бяла от на най-лютата зима снега.
Още от малка тази принцеса орисана е
с не лека,а тежка съдба
и от мъка,сама,неразбрана години наред тя е била.
В затвора на няколко свята тя не рядко
попада сама
и в мисли за много проблеми потъва
в несподелена тъга.
И понякога тежко и става,
и пита се често,защо е така
и защо в гърдите живота забива
дълга,раждива кама.
Минават годините,разказва ми вятъра,
от момиче принцесата става жена,
но съдбата безсрамна измъчва я още
с таз тежка.коварна своя страна.
И през тези години на принцесата
животът и взема сили не само една,
но успяла тя да запази своята чиста
душа.
Разбрала принцесата,колко способна,
истенска,мислеща и душевна всъщност е тя
и,че трудности,неволи и всички проблеми
може тя да пребори сама.
В този момент орисията тежка преклонила
сломено глава
и със сила нечувана в живота принцесата
оставила дълбока следа.
И разказва ми вятъра тази история
и страшно напомня ми тя
за живота приятели...
живота на моята скъпа жена!
А кара ме вятърът със свойта исторя
в допир на нежните спомени от любов да трептя
и питам аз вятъра тази принцеса
цял живот ли сама е била.
Казва ми в отговор вятърът
някога странник минал през гъста,далечна гора
и там на паметник малък пишело с кратки слова:
"С него живях и с него обичах,и с него аз нивга
не се чувствах сама и с него живота си тук продължавам
сега след смъртта.И лежейки ний двамата тука под
тая земя хванати любяща ръка за ръка
ще живеем двама ний вечно,
ще живеем до край вечността"......
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
