Слушам аз вятъра нежно минава
по кожата и шепне ми тихо в нощта.
Шепне,разказва история случила се
в далечни,далеч времена.
Разказва за чудна принцеса с тъмно кафява,
леко черна навярно коса
и кожа по-бяла от на най-лютата зима снега.
Още от малка тази принцеса орисана е
с не лека,а тежка съдба
и от мъка,сама,неразбрана години наред тя е била.
В затвора на няколко свята тя не рядко
попада сама ...