Слушам аз вятъра нежно минава
по кожата и шепне ми тихо в нощта.
Шепне,разказва история случила се 
в далечни,далеч времена.

Разказва за чудна принцеса с тъмно кафява,
леко черна навярно коса
и кожа по-бяла от на най-лютата зима снега.

Още от малка тази принцеса орисана е
с не лека,а тежка съдба
и от мъка,сама,неразбрана години наред тя е била.

В затвора на няколко свята тя не рядко 
попада сама
и в мисли за много проблеми потъва
в несподелена тъга.

И понякога тежко и става,
и пита се често,защо е така
и защо в гърдите живота забива
дълга,раждива кама.

Минават годините,разказва ми вятъра,
от момиче принцесата става жена,
но съдбата безсрамна измъчва я още
с таз тежка.коварна своя страна.

И през тези години на принцесата
животът и взема сили не само една,
но успяла тя да запази своята чиста
душа.

Разбрала принцесата,колко способна,
истенска,мислеща и душевна всъщност е тя
и,че трудности,неволи и всички проблеми
може тя да пребори сама.

В този момент орисията тежка преклонила 
сломено глава
и със сила нечувана в живота принцесата
оставила дълбока следа.

И разказва ми вятъра тази история
и страшно напомня ми тя
за живота приятели...
живота на моята скъпа жена!

А кара ме вятърът със свойта исторя
в допир на нежните спомени от любов да трептя
и питам аз вятъра тази принцеса 
цял живот ли сама е била.

Казва ми в отговор вятърът 
някога странник минал през гъста,далечна гора
и там на паметник малък пишело с кратки слова:
"С него живях и с него обичах,и с него аз нивга 
не се чувствах сама и с него живота си тук продължавам
сега след смъртта.И лежейки ний двамата тука под
тая земя хванати любяща ръка за ръка
ще живеем двама ний вечно,
ще живеем до край вечността"......