Приказка със край
Всяка приказка свършва, нали?
Няма страшно, аз вече го зная.
А навън монотонно вали...
Но дори и това не е краят.
И понеже съм силна жена,
аз ще мога с това да се справя -
и по пътя сама ще вървя,
и сама ще лекувам раните.
Ще посрещам зората сама,
със звездите сама ще мечтая.
И ще зная - напук на това
всъщност даже сега не е краят.
И макар да е тъжно, нали,
всеки сам да открива пътеки.
Няма страшно, дори да вали,
в мен все още е ден и е светло.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Симеонова Все права защищены
Много ми хареса!
