23 nov 2011, 16:53

Приказка със край

983 0 4

Всяка приказка свършва, нали?

Няма страшно, аз вече го зная.

А навън монотонно вали...

Но дори и това не е краят.

И понеже съм силна жена,

аз ще мога с това да се справя -

и по пътя сама ще вървя,

и сама ще лекувам раните.

Ще посрещам зората сама,

със звездите сама ще мечтая.

И ще зная - напук на това

всъщност даже сега не е краят.

И макар да е тъжно, нали,

всеки сам да открива пътеки.

Няма страшно, дори да вали,

в мен все още е ден и е светло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...