23.11.2011 г., 16:53

Приказка със край

974 0 4

Всяка приказка свършва, нали?

Няма страшно, аз вече го зная.

А навън монотонно вали...

Но дори и това не е краят.

И понеже съм силна жена,

аз ще мога с това да се справя -

и по пътя сама ще вървя,

и сама ще лекувам раните.

Ще посрещам зората сама,

със звездите сама ще мечтая.

И ще зная - напук на това

всъщност даже сега не е краят.

И макар да е тъжно, нали,

всеки сам да открива пътеки.

Няма страшно, дори да вали,

в мен все още е ден и е светло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...