anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
23 янв. 2022 г., 12:57

Приказка за бурята, моряка и любовта 

  Поэзия » Другая
538 4 8

Вилнееше буря и облаци гъсти

изливаха съ́лзите свои в порой.

Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,

раздираше мрака със грохот и с вой.

 

Вълните разпенени – бяла потеря –

преследваха лодката, зинали паст.

И търсеше пристан къде да намери

изгубен морякът в среднощния час.

 

Напразно се взираше той във тъмата

да зърне в морето спасител – маяк.

Лице бе забулила даже Луната.

Далеч и невидим бе родният бряг.

 

Светкавица блесна и сряза небето,

за миг на любимата лик очерта:

косите ѝ сплетени – дълги въжета,

очите ѝ – фар пътеводен в нощта.

 

Последва ги мълком морякът безстрашно,

готов да пребори тез черни води.

Зловещата буря покри го със плаща

и пална в небето две нови звезди…

 

Дори и сега щом морето утихва,

кристално и гладко с лазурен покров,

нашепват недрата му приказка – стих за

моряшката смелост и силна любов.

 

06.05.2015

© Анахид Чальовска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??