Вилнееше буря и облаци гъсти
изливаха съ́лзите свои в порой.
Бушуваше вятър, сърдит и навъсен,
раздираше мрака със грохот и с вой.
Вълните разпенени – бяла потеря –
преследваха лодката, зинали паст.
И търсеше пристан къде да намери
изгубен морякът в среднощния час.
Напразно се взираше той във тъмата
да зърне в морето спасител – маяк.
Лице бе забулила даже Луната.
Далеч и невидим бе родният бряг. ...