15 янв. 2011 г., 20:47

Приказка за цветовете

2.1K 0 2

Поискал веднъж един Призрак

да иде на бал, веселба.

- Защо не?! - в ухото му Присмех

присмял се над злата съдба.

 

И тръгнали: Призракът - в бяло,

а Присмеха - в черен корсет.

Не щеш ли, навън заваляло,

та Призракът станал по-блед.

 

На бала - той бил бал със маски,

танцували много лица,

въртели се множество краски,

сред тях и звезди, и слънца.

 

Надувал се Присмеха смешно,

а Призрака губел почти

ту форма, ту цвят - все по нещо,

което едва му личи.

 

Когато настъпило утро,

Корсета, пропукан от смях,

погледнал на Призрака: - Друго,

попитал - не искаш ли, Прах?

 

И Призракът сочил, пелтечил,

накрая разбрал го Смеха:

- Животът, в червено облечен,

а в синьото там - Вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...