Jan 15, 2011, 8:47 PM

Приказка за цветовете

2.1K 0 2

Поискал веднъж един Призрак

да иде на бал, веселба.

- Защо не?! - в ухото му Присмех

присмял се над злата съдба.

 

И тръгнали: Призракът - в бяло,

а Присмеха - в черен корсет.

Не щеш ли, навън заваляло,

та Призракът станал по-блед.

 

На бала - той бил бал със маски,

танцували много лица,

въртели се множество краски,

сред тях и звезди, и слънца.

 

Надувал се Присмеха смешно,

а Призрака губел почти

ту форма, ту цвят - все по нещо,

което едва му личи.

 

Когато настъпило утро,

Корсета, пропукан от смях,

погледнал на Призрака: - Друго,

попитал - не искаш ли, Прах?

 

И Призракът сочил, пелтечил,

накрая разбрал го Смеха:

- Животът, в червено облечен,

а в синьото там - Вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...