6 мар. 2012 г., 11:32

Приказка за дървото

1.1K 0 4

ПРИКАЗКА ЗА ДЪРВОТО

 

 

Нощта на пръсти слиза от високото

по лунната пътека посребрена,

повява Вятърът на осемте посоки

и оживяват сенки и видения;

и в полусънната страна мъглива

на нереалната полуреалност

Жу-шоу*отново чака търпеливо,

за да ме поведе към изначалното.

 

И Лун, великият и мъдър дракон,

ни взема на крилете си могъщи,

и в тъмносинята мъгла на мрака

отново Приказката ни обгръща...

... и пак Кунлун в седефено изгрява

и крие в шепи тихите полета,

където Фучаншу*се извисява

и бисери сред клоните му светят.

 

Вълшебнико на залеза, не искам

ланган и бисери да си откъсна

триглавият Ли Чжу*е много близко,

пък и за мен е вече твърде късно.

Самият аз сред есента си крача,

Владетелю на есени мъгливи,

и хладен дъжд над стъпките ми плаче,

и виждам как животът си отива...

 

Защо ми са и бисер, и нефрити,

когато само Приказка ми стига?

Пред мен отдавна вече е открита

на Бъдното божествената книга.

Дори Ма-гу, добрата дева-фея*,

да ме дарява щедро с дълголетие,

над рамото ми зимен вятър вее

и зимно слънце в облаците свети.

 

И мъдрият Жун Чен* не може с нищо

да върне младостта ми отлетяла

отдавна стине пепелта в огнището,

отдавна във сърцето ми е бяло

и само Приказката светла прави

с душата чудо – младостта й връща...

Жу Шоу, от изток слънцето изгрява

и бие драконът с криле могъщи!

 

Ланган сребрист за спомен ще си взема,

две перли – малък дар за две принцеси.

Триглавият е близо, няма време,

аз тръгвам вече, мъдри Лун, къде си?

Но пак и пак, когато падне мракът,

в небето звездно ще се взирам тайно.

Додето съм на този свят – ще чакам.

 

А приказките се четат безкрайно...

 

  _______________

 

* Жу-шоу – в китайската митология – бог на есента и на залеза;

* Фучаншу –вълшебно дърво, растящо на планината Кунлун, което

вместо плод ражда бисери и камъка ланган, подобен на нефрита;

* Ли Чжу – пазач на дървото, изобразяван като човек с три глави;

* Ма-гу – Конопената дева, добра фея, изобразявана със символите

на щастието и дълголетието – праскова, пеперуда и прилеп;

* Жун Чен– мъдрец, владеещ тайната на безсмъртието и подмладяването.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и само Приказката светла прави
    с душата чудо – младостта й връща"

    И твоите приказки са като вълшебното дърво, което ражда бисери...
    Чета ги с наслада и възхита от силата на поетичното ти слово.
    Поздравления, Северянино!
  • Благодаря за китайската приказка! Харесах!
  • Прекрасно!
  • А приказките се четат безкрайно...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...