6.03.2012 г., 11:32

Приказка за дървото

1.1K 0 4

ПРИКАЗКА ЗА ДЪРВОТО

 

 

Нощта на пръсти слиза от високото

по лунната пътека посребрена,

повява Вятърът на осемте посоки

и оживяват сенки и видения;

и в полусънната страна мъглива

на нереалната полуреалност

Жу-шоу*отново чака търпеливо,

за да ме поведе към изначалното.

 

И Лун, великият и мъдър дракон,

ни взема на крилете си могъщи,

и в тъмносинята мъгла на мрака

отново Приказката ни обгръща...

... и пак Кунлун в седефено изгрява

и крие в шепи тихите полета,

където Фучаншу*се извисява

и бисери сред клоните му светят.

 

Вълшебнико на залеза, не искам

ланган и бисери да си откъсна

триглавият Ли Чжу*е много близко,

пък и за мен е вече твърде късно.

Самият аз сред есента си крача,

Владетелю на есени мъгливи,

и хладен дъжд над стъпките ми плаче,

и виждам как животът си отива...

 

Защо ми са и бисер, и нефрити,

когато само Приказка ми стига?

Пред мен отдавна вече е открита

на Бъдното божествената книга.

Дори Ма-гу, добрата дева-фея*,

да ме дарява щедро с дълголетие,

над рамото ми зимен вятър вее

и зимно слънце в облаците свети.

 

И мъдрият Жун Чен* не може с нищо

да върне младостта ми отлетяла

отдавна стине пепелта в огнището,

отдавна във сърцето ми е бяло

и само Приказката светла прави

с душата чудо – младостта й връща...

Жу Шоу, от изток слънцето изгрява

и бие драконът с криле могъщи!

 

Ланган сребрист за спомен ще си взема,

две перли – малък дар за две принцеси.

Триглавият е близо, няма време,

аз тръгвам вече, мъдри Лун, къде си?

Но пак и пак, когато падне мракът,

в небето звездно ще се взирам тайно.

Додето съм на този свят – ще чакам.

 

А приказките се четат безкрайно...

 

  _______________

 

* Жу-шоу – в китайската митология – бог на есента и на залеза;

* Фучаншу –вълшебно дърво, растящо на планината Кунлун, което

вместо плод ражда бисери и камъка ланган, подобен на нефрита;

* Ли Чжу – пазач на дървото, изобразяван като човек с три глави;

* Ма-гу – Конопената дева, добра фея, изобразявана със символите

на щастието и дълголетието – праскова, пеперуда и прилеп;

* Жун Чен– мъдрец, владеещ тайната на безсмъртието и подмладяването.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и само Приказката светла прави
    с душата чудо – младостта й връща"

    И твоите приказки са като вълшебното дърво, което ражда бисери...
    Чета ги с наслада и възхита от силата на поетичното ти слово.
    Поздравления, Северянино!
  • Благодаря за китайската приказка! Харесах!
  • Прекрасно!
  • А приказките се четат безкрайно...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...