Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
15 янв. 2007 г., 21:37

Приказка за мига 

  Поэзия
608 0 20

Птицата досега не бе летяла -

не бе усещала какво е синева.

Присвита, крила бе прибрала -

не бе дочувала зова на порива.

 

Поглеждаше ятата полетели,

реещи се свободни над света,

дочуваше и звучните им трели,

удивена от ритъма на песента.

 

Зима бе, премръзнала и гладна,

с подскоци стигна до беседка…

в двора на един човек попадна,

добър бе, но сложи я във клетка.

 

Трошици даваше й, също и вода;

на топло бе, не зъзнеше сиротна,

но птицата тръпнеше за свобода -

сред „топлината” му бе самотна.

 

На песен искаше той да я научи,

най-чудна композиция от звуци,

невъзможност бе да се получи - 

различаваха се техните езици.

 

Униваше, перата си отскубваше,

покой нямаше в деня, във нощта.

Разголваше се цяла и погубваше...

неистово „вървеше” към смъртта.

 

От удари в пръчките на клетката

вратичката сама в миг се отвори,

излезе бързо, възхити я гледката

и свободата на сините простори.

 

Крилата болни разпери лекокрила,

след миг бездиханна падна и умря.

Преди смъртта щастие бе открила -

един, едничък кратък миг… летя.

 

 

© Анета Саманлиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мил коментар Дивна.
    Радвам се, че ме посети за миг.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • често се чудя - поезията ли украсява живота ни, или животът ни осмисля и обогатява поезията....
  • Благодаря ти Дими.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Харесва ми, Ечи, браво!
  • Благодаря за коментара Мойра.
    Да много аналогии може би ще има ...
    (за песента не бях се сетила че ще извика спомен)

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Хубава аналогия с "Птиците умират сами", сега се сещам и за онази песен:
    "Моят свят,
    не е твоят.
    Искам сам да вървя.
    Нека с риск да пропадна -
    поне за миг полетя."

    Браво Етчи! Много хубав стих!
  • Благодаря ти Пепа.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Страхотно е Етчи! Нямам думи! Краят е много силен, макар и тъжен!
  • Благодаря ви приятели !!!
    Давате криле на душата ми.

    Поздрав и усмивка за всички.
  • Тъжно е, но е страхотно!!!
    Поздрави, Ани!!!
  • Браво, Етчи!
  • Страхотно е и тъжно накрая,но аз си падам повече по-тъжните стихове Поздрави!!!
  • Поздрав мила!
    Прекрасен стих!
  • ...колкото и да се стараем,
    все остава нещо заключено
    и борбата със самите нас...
    ***
    Поздрави и сини усмивки за тъжният стих!
  • свободата! никакви грижи не могат да я заменят и никакви златни клетки.
  • Браво,стихът ти е много силен!
  • Благодаря ти Петя.
    Тъжен е да, но ако с желанието си да помогне
    човека не се бе намесил, какво ли щеше да е...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Благодаря ти Кити.
    Много асоциации може да предизвика приказката ми.
    Може би защото е случване. Може би, знам ли ...

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много хубав и тъжен стих, Етчи!
  • Натъжи ме този стих!
    Спомних си за онзи стих от "Птиците умират сами"
    "Има легенда за една птичка, която пее само веднъж в живота си..."


    Беше нещо такова, ако не се лъжа.
    Поздрави, Етчи!!!
    Много хубава и поучителна приказка!
Предложения
: ??:??