Приказка за мига
Птицата досега не бе летяла -
не бе усещала какво е синева.
Присвита, крила бе прибрала -
не бе дочувала зова на порива.
Поглеждаше ятата полетели,
реещи се свободни над света,
дочуваше и звучните им трели,
удивена от ритъма на песента.
Зима бе, премръзнала и гладна,
с подскоци стигна до беседка…
в двора на един човек попадна,
добър бе, но сложи я във клетка.
Трошици даваше й, също и вода;
на топло бе, не зъзнеше сиротна,
но птицата тръпнеше за свобода -
сред „топлината” му бе самотна.
На песен искаше той да я научи,
най-чудна композиция от звуци,
невъзможност бе да се получи -
различаваха се техните езици.
Униваше, перата си отскубваше,
покой нямаше в деня, във нощта.
Разголваше се цяла и погубваше...
неистово „вървеше” към смъртта.
От удари в пръчките на клетката
вратичката сама в миг се отвори,
излезе бързо, възхити я гледката
и свободата на сините простори.
Крилата болни разпери лекокрила,
след миг бездиханна падна и умря.
Преди смъртта щастие бе открила -
един, едничък кратък миг… летя.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
често се чудя - поезията ли украсява живота ни, или животът ни осмисля и обогатява поезията....
-
Благодаря ти Дими.
Поздрав и усмивка за теб. -
Харесва ми, Ечи, браво!
-
Благодаря за коментара Мойра.
Да много аналогии може би ще има ...
(за песента не бях се сетила че ще извика спомен)
Поздрав и усмивка за теб. -
Хубава аналогия с "Птиците умират сами", сега се сещам и за онази песен:
"Моят свят,
не е твоят.
Искам сам да вървя.
Нека с риск да пропадна -
поне за миг полетя."
Браво Етчи! Много хубав стих! -
Благодаря ти Пепа.
Поздрав и усмивка за теб. -
Страхотно е Етчи! Нямам думи! Краят е много силен, макар и тъжен!
-
Благодаря ви приятели !!!
Давате криле на душата ми.
Поздрав и усмивка за всички. -
Тъжно е, но е страхотно!!!
Поздрави, Ани!!! -
Браво, Етчи!
-
Страхотно е и тъжно накрая,но аз си падам повече по-тъжните стихове
Поздрави!!! -
Поздрав мила!
Прекрасен стих! -
...колкото и да се стараем,
все остава нещо заключено
и борбата със самите нас...
***
Поздрави и сини усмивки за тъжният стих! -
свободата! никакви грижи не могат да я заменят и никакви златни клетки.
-
Браво,стихът ти е много силен!
-
Благодаря ти Петя.
Тъжен е да, но ако с желанието си да помогне
човека не се бе намесил, какво ли щеше да е...
Поздрав и усмивка за теб. -
Благодаря ти Кити.
Много асоциации може да предизвика приказката ми.
Може би защото е случване. Може би, знам ли ...
Поздрав и усмивка за теб. -
Много хубав и тъжен стих, Етчи!
-
Натъжи ме този стих!
Спомних си за онзи стих от "Птиците умират сами"
"Има легенда за една птичка, която пее само веднъж в живота си..."
Беше нещо такова, ако не се лъжа.
Поздрави, Етчи!!!
Много хубава и поучителна приказка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че ме посети за миг.
Поздрав и усмивка за теб.