12 окт. 2010 г., 22:32

Приказка за нашата бреза

572 0 0

ПРИКАЗКА ЗА НАШАТА БРЕЗА

Имало едно време...

Голямо детско племе
и с тяхната си госпожа
на двора имали бреза.

Таз голямата брезичка

им била като сестричка.
Всеки ден ги наблюдавала,
свойта сянка тя им давала.

Докато физическо играха,

с листенцата си тя им маха.
Хубави моменти с таз брезичка преживяха,
но промени в нея те видяха:

Щом дойде есента
пожълтяха нейните листа.
Но и пролетта пристигна

и духа на всички вдигна:

– Бързичко, листа,
бързичко се разлистете!
Че пролетта, пролетта
много закъсня.

Хайде слънцето да грее,

пойно птиче да запее!
Бързо мечката да се събуди!
А четвърти "бе" много се учуди.

Ралица Костова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...