12.10.2010 г., 22:32

Приказка за нашата бреза

567 0 0

ПРИКАЗКА ЗА НАШАТА БРЕЗА

Имало едно време...

Голямо детско племе
и с тяхната си госпожа
на двора имали бреза.

Таз голямата брезичка

им била като сестричка.
Всеки ден ги наблюдавала,
свойта сянка тя им давала.

Докато физическо играха,

с листенцата си тя им маха.
Хубави моменти с таз брезичка преживяха,
но промени в нея те видяха:

Щом дойде есента
пожълтяха нейните листа.
Но и пролетта пристигна

и духа на всички вдигна:

– Бързичко, листа,
бързичко се разлистете!
Че пролетта, пролетта
много закъсня.

Хайде слънцето да грее,

пойно птиче да запее!
Бързо мечката да се събуди!
А четвърти "бе" много се учуди.

Ралица Костова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...