Приказка за не-щастието
Нещастието никога не идвало само!
Така говорят. Може би предимно
тези, дето все го търсят и намират.
Понякога почукват на дърво,
понякога и в мен вторачено се взират...
А аз, прегърната от неувяхващата страст,
че всяка лошотия на човек се дава за поука.
Изгубила в пръстта телата, не и същността,
копнея само за една усмивка. Днес и тука!
И пита ме понякога денят: Защо душата ми
е точно толкова голяма. Отдавна спорихме
"дали и как", но не заседнахме сред тази драма.
Избирах си копнежа да вървя сред хилядите
втренчени в живота хора.
Понякога съм лъч,
понякога съм дим, но никога не съм била... отрова.
Нещастието никога не идвало само!
Тогава... кой го води?
А щастието? Боже, то какво било!
Превърнат ден в стремеж.
Покълнало в душата пламъче от свещ,
"Обичам те!" и споделен копнеж,
и Вечното... Дано!!! Да бъдем Хора!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Остави си време и за щастие! От все сърце желая!
... 