Приказка за не-щастието

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255

6.04.2009 г., 0:14 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 20

1257 0 29

Нещастието никога не идвало само!
Така говорят. Може би предимно
тези, дето все го търсят и намират.
Понякога почукват на дърво,
понякога и в мен вторачено се взират...
А аз, прегърната от неувяхващата страст,
че всяка лошотия на човек се дава за поука.
Изгубила в пръстта телата, не и същността,
копнея само за една усмивка. Днес и тука!
И пита ме понякога денят: Защо душата ми
е точно толкова голяма. Отдавна спорихме
"дали и как", но не заседнахме сред тази драма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разпродажба на спомени
Сбогом и прости!

Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
И кокошката е птица

Търпението облаци събира, смирението – ежедневна смърт. Живуркайки душата ми умира. Човек съм, а чов...
Сбогуване

Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »