2 янв. 2011 г., 11:38

Приказка за нов живот

1.3K 0 9

От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни
се роди от обичащото ми - лудо сърце,
затуптя с камбанките нежни пулсът му
и задъхтя на сплетено любовно венче.
Всички шумоления на бистри потоци
вля във музика - песен от стих,
със звънчелистни стъпки от танци
запрелиства душата ми с чуден триптих.
Заръмя от усмивките на всичките пролети,
неродени, но осъмнали в сънища с мен.
Аз, повярвала в тях днес неизмислена,
докосвам всяко кътче мечтано във теб.
Във небето, което жадувах с безсъния,
днес танцувам полета си -  любов,
а крилата - твоите длани, низ от трептения,
ме пренасят в моя нов и чуден живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...