Jan 2, 2011, 11:38 AM

Приказка за нов живот

  Poetry » Love
1.3K 0 9

От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни
се роди от обичащото ми - лудо сърце,
затуптя с камбанките нежни пулсът му
и задъхтя на сплетено любовно венче.
Всички шумоления на бистри потоци
вля във музика - песен от стих,
със звънчелистни стъпки от танци
запрелиства душата ми с чуден триптих.
Заръмя от усмивките на всичките пролети,
неродени, но осъмнали в сънища с мен.
Аз, повярвала в тях днес неизмислена,
докосвам всяко кътче мечтано във теб.
Във небето, което жадувах с безсъния,
днес танцувам полета си -  любов,
а крилата - твоите длани, низ от трептения,
ме пренасят в моя нов и чуден живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...