Jan 2, 2011, 11:38 AM

Приказка за нов живот

  Poetry » Love
1.3K 0 9

От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни
се роди от обичащото ми - лудо сърце,
затуптя с камбанките нежни пулсът му
и задъхтя на сплетено любовно венче.
Всички шумоления на бистри потоци
вля във музика - песен от стих,
със звънчелистни стъпки от танци
запрелиства душата ми с чуден триптих.
Заръмя от усмивките на всичките пролети,
неродени, но осъмнали в сънища с мен.
Аз, повярвала в тях днес неизмислена,
докосвам всяко кътче мечтано във теб.
Във небето, което жадувах с безсъния,
днес танцувам полета си -  любов,
а крилата - твоите длани, низ от трептения,
ме пренасят в моя нов и чуден живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...