От фойерверките, пръснати от сърцето,
от бездумията, дето дълго таях,
пламна в цветнеене цяло небето,
звезди затанцуваха, а аз със тях.
Чудна приказка с думи вълшебни
се роди от обичащото ми - лудо сърце,
затуптя с камбанките нежни пулсът му
и задъхтя на сплетено любовно венче.
Всички шумоления на бистри потоци
вля във музика - песен от стих,
със звънчелистни стъпки от танци
запрелиства душата ми с чуден триптих.
Заръмя от усмивките на всичките пролети,
неродени, но осъмнали в сънища с мен.
Аз, повярвала в тях днес неизмислена,
докосвам всяко кътче мечтано във теб.
Във небето, което жадувах с безсъния,
днес танцувам полета си - любов,
а крилата - твоите длани, низ от трептения,
ме пренасят в моя нов и чуден живот.
© Евгения Тодорова Всички права запазени