tsofa (Марин Цанков)
210 396
4 июн. 2010 г., 11:55

Приказка за приятелството 

  Поэзия » Философская
2395 0 4

Приказка за приятелството

 

Синът  на един богат господин

от малък живеел бохемски живот:

жени, дискотеки, уискита, джин

и всичко, което му правело гот.

 

Сметките плащал, черпел наред,

само баща му го често корял:

„С твоите „дружки” там, четири–пет,

„Що е приятел?” не би ти узнал!”

 

Укора бащин синът не разбрал:

„С „Що е приятел?” съм, тате, наясно!”

Мъдрост в словата му той не съзрял.

... После се случило нещо ужасно!

 

Карайки пил, той бездомник прегазил,

сетне на всеки „приятел” звънял –

никой лоялност другарска не спазил,

никой на помощ да дойде не щял.

 

Отчаян, на зор се на „тати” обадил,

а той – на изпитан казармен другар,

чувал и лопати другарят извадил

и бързо заровили онзи клошар.

 

Покрили следите, мъжът се прибрал

и рекъл отецът на своя отрок:

„За мене живота си даже би дал,

но не той парите ми търси в залог!

 

За него съм всичко на карта залагал,

защото приятелят прави така;

и другиму рамо съм, сине, предлагал,

но те не ценяха другарска ръка!

 

Научи ли вече урока от днес?

Разбра ли приятелство как се гради?

Помни го, когато ги видиш онез’,

а изводи още сега си вади!”

 

След силния, звучен житейски шамар,

другарството мнимо синът закопал

и скоро сменил антуража си стар,

та верен приятел най-сетне видял!

 

 

© Марин Цанков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??