Приказка за приятелството
Приказка за приятелството
Синът на един богат господин
от малък живеел бохемски живот:
жени, дискотеки, уискита, джин
и всичко, което му правело гот.
Сметките плащал, черпел наред,
само баща му го често корял:
„С твоите „дружки” там, четири–пет,
„Що е приятел?” не би ти узнал!”
Укора бащин синът не разбрал:
„С „Що е приятел?” съм, тате, наясно!”
Мъдрост в словата му той не съзрял.
... После се случило нещо ужасно!
Карайки пил, той бездомник прегазил,
сетне на всеки „приятел” звънял –
никой лоялност другарска не спазил,
никой на помощ да дойде не щял.
Отчаян, на зор се на „тати” обадил,
а той – на изпитан казармен другар,
чувал и лопати другарят извадил
и бързо заровили онзи клошар.
Покрили следите, мъжът се прибрал
и рекъл отецът на своя отрок:
„За мене живота си даже би дал,
но не той парите ми търси в залог!
За него съм всичко на карта залагал,
защото приятелят прави така;
и другиму рамо съм, сине, предлагал,
но те не ценяха другарска ръка!
Научи ли вече урока от днес?
Разбра ли приятелство как се гради?
Помни го, когато ги видиш онез’,
а изводи още сега си вади!”
След силния, звучен житейски шамар,
другарството мнимо синът закопал
и скоро сменил антуража си стар,
та верен приятел най-сетне видял!
© Марин Цанков All rights reserved.
