29 авг. 2005 г., 08:41

Приказка за Реалността!

Поэзия

2.3K 0 12

За кой ли път за себе си аз пиша,
за мойта болка,непонятна на света!
Но не мога просто с друго да опиша
чувствата и свойта самота!

Пресичам тихо чуждите площади,
далеч от хора бягам през града.
Сърцето - свито...от житейските прегради
на обществото,живеещо сега!

Няма радост,ни любов във тази стая,
заключена съм в бездна от тъга!
Да съм щастлива и усмихната мечтая,
но никой не желае май това!

Искам само малко обич,нежност,
една протегната приятелска ръка,
а вместо тях намирам само глупост,
жестока,нечовешка суета!

Очите станаха кристални,бледи,
няма го красивия,изтънчен цвят!
Кафяво-жълти...като слънчогледи!
И сълзите вече не текат!

Остана само ритъмът сърдечен
да напомня,че съм още там-
едно щастливо,мъничко човече,
в света суров,от болка разчертан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivtorinka (Иринка)

Танче,не знам от къде си знаела,че пиша (макар че предполагам...),но благодаря за оценката;Р

2006-01-04T20:09:02+02:00
Tatqn4eto (Татяна)

ей Ире аз знаех че пишеш но не знаех че пишеш толкова хубавои от мен 6-чка

2005-12-28T21:45:18+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Браво и от мен. Заслужаваш го! и 6!

2005-08-30T12:02:35+03:00
ivtorinka (Иринка)

ЕййййййЩе ви разцелувам всичкитеМерси много...за одобрението и подкрепата

2005-08-29T17:50:35+03:00
prelestnata (Тони Димитрова)

Много красиво и трогателно....от всеки ред се усеща болката ти...дано да е за кратко! Поздрави за добия стих!

2005-08-29T15:03:43+03:00