Приказка за Реалността!
За кой ли път за себе си аз пиша,
за мойта болка,непонятна на света!
Но не мога просто с друго да опиша
чувствата и свойта самота!
Пресичам тихо чуждите площади,
далеч от хора бягам през града.
Сърцето - свито...от житейските прегради
на обществото,живеещо сега!
Няма радост,ни любов във тази стая,
заключена съм в бездна от тъга!
Да съм щастлива и усмихната мечтая,
но никой не желае май това!
Искам само малко обич,нежност,
една протегната приятелска ръка,
а вместо тях намирам само глупост,
жестока,нечовешка суета!
Очите станаха кристални,бледи,
няма го красивия,изтънчен цвят!
Кафяво-жълти...като слънчогледи!
И сълзите вече не текат!
Остана само ритъмът сърдечен
да напомня,че съм още там-
едно щастливо,мъничко човече,
в света суров,от болка разчертан!
© Иринка All rights reserved.
и от мен 6-чка 
Ще ви разцелувам всичките
