12 окт. 2006 г., 09:11  

Приказка за снежинката

2.2K 0 4

Лети снежинка пухкава и бяла

във вихрен танц развява пелерина.

Трепти сама – предвестница на шала,

разстилан от добрата баба Зима.

 

Отдавна бе –

летя една снежинка,

сама игра

в небесните простори...


Видя земята –  

трепна сиротинка,

но късно бе ...


Стопи се

в кални двори.

 

Сега снегът

разстила свойта шуба.

Милион снежинки

падат от небето –

с единство сриха

калната прокуда...


В шейничка майка,

вози си детето.

 

02.01.1984г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...