Лети снежинка пухкава и бяла –
във вихрен танц развява пелерина.
Трепти сама – предвестница на шала,
разстилан от добрата баба Зима.
Отдавна бе –
летя една снежинка,
сама игра
в небесните простори...
Видя земята –
трепна сиротинка,
но късно бе ...
Стопи се
в кални двори.
Сега снегът
разстила свойта шуба.
Милион снежинки
падат от небето –
с единство сриха
калната прокуда...
В шейничка майка,
вози си детето.
02.01.1984г.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени