12.10.2006 г., 9:11  

Приказка за снежинката

2.2K 0 4

Лети снежинка пухкава и бяла

във вихрен танц развява пелерина.

Трепти сама – предвестница на шала,

разстилан от добрата баба Зима.

 

Отдавна бе –

летя една снежинка,

сама игра

в небесните простори...


Видя земята –  

трепна сиротинка,

но късно бе ...


Стопи се

в кални двори.

 

Сега снегът

разстила свойта шуба.

Милион снежинки

падат от небето –

с единство сриха

калната прокуда...


В шейничка майка,

вози си детето.

 

02.01.1984г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...