18 июл. 2018 г., 23:24

Приказка за съдбата

582 0 0

Пътят дълъг е сега,

сякаш няма край,

а отсреща моята съдба

казва ми с ирония "Играй!

 

Играй, момиче!" - иначе това

може би ще бъде най-голямата беда.

"Животът взима жертви, мила,

а после се смее как си се сломила.

 

Пътят безкраен изглежда,

но някак всичко се нарежда,

да се оправят нещата, имаш надежда,

но това до провал те довежда.

 

Горе главата, момиче,

ти трябва да си свободна, като птиче,

да ухаеш, като пролетно кокиче

и да намериш своето разковниче."

 

Рече тъй съдбата и избяга в мрака.

Скри се нейде дълбоко из шубрака.

И сама остави ме да водя своята атака,

а часовникът безспирно си тиктака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Балчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...