5 мар. 2007 г., 11:24

Приказка за Сърцето II 

  Поэзия
937 0 9

Приказка за Сърцето II

 

Нещо ме докосна – нежно и бяло...

и не бях аз вече прашното момиче,

от Бурята изхвърлената надалече,

а нещо светло в мен се настани...

 

Погледнах ръцете си:

същите, бели и светли!

Както преди...

И нещо ми стана на криво...

 

Някой ме тихо и нежно докосна

с крилото на сноп тишина.

Светло разтвори очите ми сини

и с топла ръка сълзите изтри ми...

 

Изправих се плахо, и беше ми топло:

прегърна ме чуждото същество.

Крилата си бели, разтвори дълбоко,

хвана ме и ме отнесе нависоко.

 

Усмивките срещах на много…

И аз се усмихвах – и бях аз щастлива,

Но нещо ме дращеше вътре... дълбоко,

нещо ме глождеше, някак ме… свива.

 

За Бурята нещо се сетих.

И раздра ми болка Сърцето…

В душата ми стана студено.

Потърсих на Него лицето.

 

В очите ми прах вече нямаше,

но пътят обратно изгубила бях.

И нямах аз нужда от бели усмивки,

щом на душата ми все чужди съзрях.

 

Над мен звезди вече нямаше,

беше там гладко и сиво.

В лицето въздишка се прокрадваше,

че няма изход от мястото причудливо.

 

Прозорче търсех да намеря

и нека черно, мръсно да е то,

щом на моя свят тъмното е веч емблема,

ще търся прах и мрак: дано!

 

Побягнах от чистата стая

и тръгнах по бял коридор.

И тичах - ала във мен сили нямаше,

но Сърцето ми напред ме водеше...

 

В най-високата кула на замък небесен

бях се някак си озовала.

Понечих да скоча във тъмното долу

и сторих го, а дали не бях вече умряла?

 

Не, не бях умряла! Чувсвтах и болка, и гняв.

Но търсех аз любовта си голяма,

плувайки към тъмния бряг

на нещо много по-желано.

 

Стигнах до брега пак мръсна и кална,

но чиста бях вътре във мен.

Усетих аромат познат и...

Тръгнах напред.

© Велина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Велина се казвам
  • Благодаря
  • Чудесен стих Велина!
    Поздравявам те!
  • Вече бях при него и сега поздравявам и теб!
  • Без излишен сарказъм!
    Моля прочелите моята част от продължението да обърнат внимание и на това, което е написал Сириус.
    И благодаря за хубавите коментари!
  • Поздравявам Велина за упоритоста с която написа този стих...но жалко,че никой не пожела да коментира моето продължение... явно аз се провалих с тази история...Поне ти успя Велина.Поздрави!!!
  • Интересно пишеш!
  • Много хубав стих, Велина!!! Поздрави!!!

  • Без думи!
Предложения
: ??:??