Приказка за Сърцето II
Нещо ме докосна – нежно и бяло...
и не бях аз вече прашното момиче,
от Бурята изхвърлената надалече,
а нещо светло в мен се настани...
Погледнах ръцете си:
същите, бели и светли!
Както преди...
И нещо ми стана на криво...
Някой ме тихо и нежно докосна
с крилото на сноп тишина.
Светло разтвори очите ми сини ...