5 янв. 2025 г., 08:04

Приказка за трудна любов

430 0 1

След водопадите на моите коси

ми обещаваше да бъдеш

принц през юли -

единствен, най-неповторим

и лудо влюбен в смуглите ми скули.

По тях извиваше се черен път

от пламък на коси и вечер.

И ти изгуби се преди да разбереш,

че близкото понякога е най-далече.

Ръка не ти подадох и не спрях

да поговоря с крачките ти бързи.

Надявах се да чуеш моя глас

през облаци лудешки смях и сълзи,

в които предизвиквах на двубой

честта на мъжките ти думи сладки.

Те бяха мед и слънце, и небе.

В тях имаше любов поне

за три живота още занапред.

Аз усъмних се в твоето сърце -

от океана по-дълбоко.

Не те дочаках, тръгнах в полунощ

и скулите ми бързо опустяха.

След водопадите на моите коси

ти имаше най-дългото отсъствие.

От юли само сянката стърчи,

от принца – две-три рани незараснали

останаха, за да заспивам със вината си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...