5 янв. 2025 г., 08:04

Приказка за трудна любов

426 0 1

След водопадите на моите коси

ми обещаваше да бъдеш

принц през юли -

единствен, най-неповторим

и лудо влюбен в смуглите ми скули.

По тях извиваше се черен път

от пламък на коси и вечер.

И ти изгуби се преди да разбереш,

че близкото понякога е най-далече.

Ръка не ти подадох и не спрях

да поговоря с крачките ти бързи.

Надявах се да чуеш моя глас

през облаци лудешки смях и сълзи,

в които предизвиквах на двубой

честта на мъжките ти думи сладки.

Те бяха мед и слънце, и небе.

В тях имаше любов поне

за три живота още занапред.

Аз усъмних се в твоето сърце -

от океана по-дълбоко.

Не те дочаках, тръгнах в полунощ

и скулите ми бързо опустяха.

След водопадите на моите коси

ти имаше най-дългото отсъствие.

От юли само сянката стърчи,

от принца – две-три рани незараснали

останаха, за да заспивам със вината си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...