5.01.2025 г., 8:04 ч.

Приказка за трудна любов 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
218 0 1
След водопадите на моите коси
ми обещаваше да бъдеш
принц през юли -
единствен, най-неповторим
и лудо влюбен в смуглите ми скули.
По тях извиваше се черен път
от пламък на коси и вечер.
И ти изгуби се преди да разбереш,
че близкото понякога е най-далече.
Ръка не ти подадох и не спрях
да поговоря с крачките ти бързи.
Надявах се да чуеш моя глас ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...

Още произведения »