След водопадите на моите коси
ми обещаваше да бъдеш
принц през юли -
единствен, най-неповторим
и лудо влюбен в смуглите ми скули.
По тях извиваше се черен път
от пламък на коси и вечер.
И ти изгуби се преди да разбереш,
че близкото понякога е най-далече.
Ръка не ти подадох и не спрях
да поговоря с крачките ти бързи.
Надявах се да чуеш моя глас ...