15 окт. 2008 г., 03:09
Приказка за Вярата
Приказка за Вярата
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото.
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня с венеца от тръни! Същия е!
Убийте Го! т.е. убийте ме мен!
Донесох за Вас! Примерно снасях Му всичко!
За таз пуста карма, която тресе ни до сетния ден!
Нали е така? Нали Истината, истина е бе Чичко?
Убийте го! Смажете го! Разпнете го, тук в полуден!
Убийте Го! т.е. убийте ме мен!
Донесох Ви Слово, донесох Ви Блян и Надежда!
Три риби донесох, и кана вино от Мен!
Но същото е. Все още е същото тука изглежда!
Убийте доносника! Убийте го тоя кретен!
Убийте Го нашия! - Вашия, т.е. и мен.
...
За Жанна, за Жанна! За нея донасям!
Със нея горях на кладата в Нант оня ден!
Без ризница! Примката долу! Не я понасям
и ви моля! Давайте огъня бързо за нея и мен!
Убийте го Него! т.е. убийте я Нея във мен!
До Кромуел на коня бях! На сър Артур съм рицар!
Не се посвених със Робин да стрелям елени!
На празника в Манчестър, сър Филип ми каза: Сър,
дарявам ти право “Свободен ловец” във горите зелени!
Но у Вас драги главата Ти вече е оценена!
Със Джони препускахме, със Чарли ... и Луис
ми рече, -Остави ги, ела тук! Рибата тук е по-пресна!
Аз обаче не се усъмних, че от Рилската, горната вис(!),
се стига до Него най-кратко и Фердо ни блесна!
(Ноооооооооооо... ехото наше ехтеше)
Убийте Го! И пак силно ме стресна!
Степния вълк Хессе, ме гони по петите отдавна,
във осма и осма, Александър ме силно прегърна!
Не можах и там корен да сторя, макар че пекарна,
за хляб тук отворих, но ето успях (все пак успях) да се върна!
На ешафода там! Бой, всичко да си повърне…!!
(тук Го/ме посрещат и така Вийй-кат!)
Василий в Атон ме прегърна и каза ми, Брате!
Ето ти нафора, макар ти да си вече пречистен!
Бъди ни послушник, преди да те сторим побратим!
Обаче аз се отвърнах и казах, обичам на чисто?
А бях изгорял вече там със ония 26-те, най-чистите!
Педро Замора със свойта изгора, св. Маргарита,
де Сантяго де Чили, ме приеха в дома си,
и сториха толкоз метани, че сърцето ме ритна,
но казах си, Санта Лучия, дааа, много красива си!
Но на Руски листата не давам! А иска ли питане?!
Как щях за малко, как щях …да забравя Го, СТЕНКА!
Бащата на оная милата Капитанската “дочка”
със него на Василии Блаженни сме на стената,
И не молим! Не! И за минута няма отсрочка!
И главите ни кървави се вееят заедно после...
а тълпата крещи ”Смерть Ему!” Точка.!
И къде ли още не бродих, дори на Луната,
със походка човешка! С Нийл неочаквано,
видяхме Го там, и там Той… беше разпнат!
Доносника! Донесъл ни туй бъдеще чакано!
И кръвта Му кап-кап-кап, а Морза чукаше,
У-б-и-й-т-е Г-о! Б-и-л е- в - ЧЕ-КА!
...
Дали пак се завръщам? И дали този рефрен?
Дали аз си казвам – жалко, студ е отново навън?
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня Милчо в очите ни трън!
Убийте Го! Да! Тоя е! Веднага в огЪн!
И все тия викове, тия слова гадни, плебейски:
-Дайте ни дроба му, черния, да го сварим,
без лук, суров, така просто по Прометейски!
Да го изръфаме, за да се претворим (-Едва ли, казвам им)
във Доносници, като Него предусещащи!
(няма начин хахахахаа повтарям им,)
Кой ви бръсне вече за нещо си!!!!!!!
30.12.2007 Полуден, София, от Кръста.
Днес 63.
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото.
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня с венеца от тръни! Същия е!
Убийте Го! т.е. убийте ме мен!
Донесох за Вас! Примерно снасях Му всичко!
За таз пуста карма, която тресе ни до сетния ден!
Нали е така? Нали Истината, истина е бе Чичко?
Убийте го! Смажете го! Разпнете го, тук в полуден!
Убийте Го! т.е. убийте ме мен!
Донесох Ви Слово, донесох Ви Блян и Надежда!
Три риби донесох, и кана вино от Мен!
Но същото е. Все още е същото тука изглежда!
Убийте доносника! Убийте го тоя кретен!
Убийте Го нашия! - Вашия, т.е. и мен.
...
За Жанна, за Жанна! За нея донасям!
Със нея горях на кладата в Нант оня ден!
Без ризница! Примката долу! Не я понасям
и ви моля! Давайте огъня бързо за нея и мен!
Убийте го Него! т.е. убийте я Нея във мен!
До Кромуел на коня бях! На сър Артур съм рицар!
Не се посвених със Робин да стрелям елени!
На празника в Манчестър, сър Филип ми каза: Сър,
дарявам ти право “Свободен ловец” във горите зелени!
Но у Вас драги главата Ти вече е оценена!
Със Джони препускахме, със Чарли ... и Луис
ми рече, -Остави ги, ела тук! Рибата тук е по-пресна!
Аз обаче не се усъмних, че от Рилската, горната вис(!),
се стига до Него най-кратко и Фердо ни блесна!
(Ноооооооооооо... ехото наше ехтеше)
Убийте Го! И пак силно ме стресна!
Степния вълк Хессе, ме гони по петите отдавна,
във осма и осма, Александър ме силно прегърна!
Не можах и там корен да сторя, макар че пекарна,
за хляб тук отворих, но ето успях (все пак успях) да се върна!
На ешафода там! Бой, всичко да си повърне…!!
(тук Го/ме посрещат и така Вийй-кат!)
Василий в Атон ме прегърна и каза ми, Брате!
Ето ти нафора, макар ти да си вече пречистен!
Бъди ни послушник, преди да те сторим побратим!
Обаче аз се отвърнах и казах, обичам на чисто?
А бях изгорял вече там със ония 26-те, най-чистите!
Педро Замора със свойта изгора, св. Маргарита,
де Сантяго де Чили, ме приеха в дома си,
и сториха толкоз метани, че сърцето ме ритна,
но казах си, Санта Лучия, дааа, много красива си!
Но на Руски листата не давам! А иска ли питане?!
Как щях за малко, как щях …да забравя Го, СТЕНКА!
Бащата на оная милата Капитанската “дочка”
със него на Василии Блаженни сме на стената,
И не молим! Не! И за минута няма отсрочка!
И главите ни кървави се вееят заедно после...
а тълпата крещи ”Смерть Ему!” Точка.!
И къде ли още не бродих, дори на Луната,
със походка човешка! С Нийл неочаквано,
видяхме Го там, и там Той… беше разпнат!
Доносника! Донесъл ни туй бъдеще чакано!
И кръвта Му кап-кап-кап, а Морза чукаше,
У-б-и-й-т-е Г-о! Б-и-л е- в - ЧЕ-КА!
...
Дали пак се завръщам? И дали този рефрен?
Дали аз си казвам – жалко, студ е отново навън?
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня Милчо в очите ни трън!
Убийте Го! Да! Тоя е! Веднага в огЪн!
И все тия викове, тия слова гадни, плебейски:
-Дайте ни дроба му, черния, да го сварим,
без лук, суров, така просто по Прометейски!
Да го изръфаме, за да се претворим (-Едва ли, казвам им)
във Доносници, като Него предусещащи!
(няма начин хахахахаа повтарям им,)
Кой ви бръсне вече за нещо си!!!!!!!
30.12.2007 Полуден, София, от Кръста.
Днес 63.
© Ми Ки Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря Натали! Малка Лазарке
)) -
поздрав
-
Такааа ...
Откровен за Откровено
Откровено да Ви кажа,
Откровено я подкарах,
и ако пък се изложа,
ще ме вземат за магаре.
Но на тия лазарници,
само Лазарка ми липсва,
да ме кара... да танцувам,
виж да пиша не ми писва.
Али вий ме извинете,
Откровено ще Ви кажа,
Ако ми я доведете
мога и да се облажа!
Тук при тая чудна нова,
Откровена атмосфера,
може даже боса-нова,
да играя, имай(те ми) вера!
Беше то... отдавна само,
Откровен за откровено,
И хóра – хорá през рамо,
съм ги по-друсвал денем!
Но сега съм благодарен,
вече му се вижда края,
щом пък и за Вас съм харен!
Боже, чуй! Сложи ме в Рая!
Отровено ти се Моля!
Нали, виж колко
ОТКРОВЕНИ
ходатайнички имам!!!! -
Ей!
ЧРД, Милчо!
Жив, здрав, либен, либещ и други такива гадости
И да поздравиш звездите от мен! Дано ти спретнат едно хубаво парти
P.S. Присъединявам се към горното, написано от Ели, ама така е, като сме двама на един комп., а той/chrom-a/ помни пароли като слон! Радо -
Милчо...ти наистина говориш с Бог...
тук е свято като в храм... -
Поиграх с теб на стъклени перли - хареса ми!
И за Великия инквизитор на Фьодор се сетих...
Поздрави! -
Само мога да мълча...
-
Целувам ти ръка...Поздравления!!!
-
Поклон!!!
-
"Само живущият носи попътни дисаги!"
Т.Радевски.
Стихът ти ме върна към него!
Поздрав, впечаляващ е! -
разби ме!!!
-
Силно и въздействащо! Хареса ми!!!
-
Милчо... професоре... чест и почитания!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
