23 янв. 2007 г., 15:08

Приказката ми

1.2K 0 4
Да, приказката ми –
обичана тема,
но разобичана.
Търкули се от края –
откъм сватбата –
желана
като начало на приказка.
И ето:
Разделям
просото, царевицата и житото
самичка.
Без да мисля за бала,
а как да скърпя
от три дупки
чорап за принца,
от две камъчета
три пъти да сготвя
и да досипя в часовника дните,
които не ми достигат,
за да обичам.
А понякога,
изгладняла от толкова тичане,
все още намирам по зрънце
от оная любов, дето
ме смири мене,
немирницата.
И се засищам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички!
    Да, Етчи - съвсем банална тема, но нали си имаме нужда от така наречената женска поезия, за да се запазим в това ежедневие!
  • Много е истинна твоята житейска приказка ... и така позната.

    Поздрав и усмивка.
  • Много,много е хубаво стихчето ти.
    Поздрави!!!
  • Браво, браво!
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...