23 янв. 2007 г., 15:08

Приказката ми 

  Поэзия
876 0 4
Да, приказката ми –
обичана тема,
но разобичана.
Търкули се от края –
откъм сватбата –
желана
като начало на приказка.
И ето:
Разделям
просото, царевицата и житото
самичка.
Без да мисля за бала,
а как да скърпя
от три дупки
чорап за принца,
от две камъчета
три пъти да сготвя
и да досипя в часовника дните,
които не ми достигат,
за да обичам.
А понякога,
изгладняла от толкова тичане,
все още намирам по зрънце
от оная любов, дето
ме смири мене,
немирницата.
И се засищам.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички!
    Да, Етчи - съвсем банална тема, но нали си имаме нужда от така наречената женска поезия, за да се запазим в това ежедневие!
  • Много е истинна твоята житейска приказка ... и така позната.

    Поздрав и усмивка.
  • Много,много е хубаво стихчето ти.
    Поздрави!!!
  • Браво, браво!
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??