Приказката ми
обичана тема,
но разобичана.
Търкули се от края –
откъм сватбата –
желана
като начало на приказка.
И ето:
Разделям
просото, царевицата и житото
самичка.
Без да мисля за бала,
а как да скърпя
от три дупки
чорап за принца,
от две камъчета
три пъти да сготвя
и да досипя в часовника дните,
които не ми достигат,
за да обичам.
А понякога,
изгладняла от толкова тичане,
все още намирам по зрънце
от оная любов, дето
ме смири мене,
немирницата.
И се засищам.
© Румена Румена All rights reserved.
