Jan 23, 2007, 3:08 PM

Приказката ми

  Poetry
1.2K 0 4
Да, приказката ми –
обичана тема,
но разобичана.
Търкули се от края –
откъм сватбата –
желана
като начало на приказка.
И ето:
Разделям
просото, царевицата и житото
самичка.
Без да мисля за бала,
а как да скърпя
от три дупки
чорап за принца,
от две камъчета
три пъти да сготвя
и да досипя в часовника дните,
които не ми достигат,
за да обичам.
А понякога,
изгладняла от толкова тичане,
все още намирам по зрънце
от оная любов, дето
ме смири мене,
немирницата.
И се засищам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румена Румена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!
    Да, Етчи - съвсем банална тема, но нали си имаме нужда от така наречената женска поезия, за да се запазим в това ежедневие!
  • Много е истинна твоята житейска приказка ... и така позната.

    Поздрав и усмивка.
  • Много,много е хубаво стихчето ти.
    Поздрави!!!
  • Браво, браво!
    Много ми хареса!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...