Приказката на сърцето
Старият тон любовен, пронизващ тишината,
допир чувствен, галещ нежното лице.
Мрак, пречупващ светлината,
спотаен в детското сърце.
Нежна струна мелодия рисува,
разказва за някаква изминала любов.
А край нея снежинки ще танцуват,
живеещи кратък и студен живот.
Зимна приказка рисува ми небето,
звуци отекват в тъмнината.
Стари спомени навява ми в сърцето,
стари рани, докосващи душата.
Като нещо нереално или нелечимо
усещам в мене любовта.
Сякаш чувство, с друго несравнимо,
се вселило и тече в кръвта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
