В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.
Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв.
Току преминал вече трийсетака.
Един типичен млад английски лъв,
застинал като сфинкс високо в мрака.
Защо такъв изискан джентълмен,
третиращ всички хора като мравки,
стърчи на странно място угнетен,
в часа на прилепи и кукумявки? ...