Приказки от покривите. Графът
В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.
Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв.
Току преминал вече трийсетака.
Един типичен млад английски лъв,
застинал като сфинкс високо в мрака.
Защо такъв изискан джентълмен,
третиращ всички хора като мравки,
стърчи на странно място угнетен,
в часа на прилепи и кукумявки?
Със странно хоби – коминочистач,
инкогнито, разбира се, маскиран.
Не на коне, на покриви ездач,
но напоследък здраво депресиран.
Дърва, брикети... Никакъв респект!
Емисиите вредни въглеродни.
Светът се бори с парников ефект.
Въздишат вече климатици модни.
Биг Бен отчита точно полунощ.
Небето облачно се прояснява.
Луната се показва като грош,
на вещица лицето осветява.
Прострелва го замислено с очи.
Подпийнала е тя след Вси Светии.
Размахва властно пръчката: ,,Мълчи!
Сега ще сторя доста простотии!"
Избухнаха емоции! Заря!
Искра припламна в тъмните зеници.
Горкият коминочистач умря.
Роди се майсторът на климатици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
)
