23 авг. 2018 г., 04:09
Приказки за нас - Ламята
Простих ли им? Отново – не.
И не, защото… Съжалявам!
Изстрадвам ги от векове.
Не спирам да се изтезавам.
Почти съм сигурна, че ти,
заслушан в същата дилема,
оставяш плочата да се върти:
“Решението? Как да взема?”
Те виждат гладната ламя
със ябълката златна от дървото
как тръгва си, и сита, и сама,
отново не убита от доброто.
Любящият им трети син
си знае, че не го обичат.
Те много са, а той ми е един.
Да идва и да ме съсича.
…
Прощавам, под това небе,
но Липсата на обич – НЕ!
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ах, Марго!
Прегръщам те, мила! Светлето го е казала, прекрасно, но ити не оставаш назад.И не съм забравила за разказа ще го посветя на милите момичета, които знаят какво е болка и прошка! -
Светле! Колко точно си описала нещата! Малко са в реалността семействата, с две и повече деца, без фаворит. Недолюбваните деца усещат, страдат и се стремят към родителска обич и признание. Изживяла съм го. Аз съм нелюбимо, любящо дете. Знаеш ли как свърши всичко? Омъжих се. Създадох семейство, в което няма фаворити, а само любов и се дистанцирах. Но, в ума и сърцето ми остана празнота. Много е лошо да дадеш живот и да му внушиш, че е излишен! Поздрави! Бъди щастлива!
-
Много, хубаво стихотворение! Благодаря ти, Лина! Усмихна ме от сутринта!
-
Лина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Марго, дистанцирането е всъщност много тежко лично решение, вероятно имам доста опит в неговите проявления. Нямам сили да се боря за обичта, която я няма.
Лиа, ти си от щастливите хора - нека си остане така
Наде, Сърдечни благопожелания за създадени и раздадени вдъхновения
Благодаря на добавилите в любими!