линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
Aug 23, 2018, 4:09 AM

Приказки за нас - Ламята 

  Poetry » Other
692 7 5

Простих ли им? Отново – не.

И не, защото… Съжалявам!

Изстрадвам ги от векове.

Не спирам да се изтезавам.

 

Почти съм сигурна, че ти,

заслушан в същата дилема,

оставяш плочата да се върти:

“Решението? Как да взема?”

 

Те виждат гладната ламя

със ябълката златна от дървото

как тръгва си, и сита, и сама,

отново не убита от доброто.

 

Любящият им трети син

си знае, че не го обичат.

Те много са, а той ми е един.

Да идва и да ме съсича.

…

Прощавам, под това небе,

но Липсата на обич – НЕ!

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да Благодаря първо на всички, които се събраха за да изслушат тази приказка. И да им пожелая да имат свои, по-красиви приказки!
    Марго, дистанцирането е всъщност много тежко лично решение, вероятно имам доста опит в неговите проявления. Нямам сили да се боря за обичта, която я няма. Също пожелавам на Теб Щастие
    Лиа, ти си от щастливите хора - нека си остане така
    Наде, Сърдечни благопожелания за създадени и раздадени вдъхновения
    Благодаря на добавилите в любими!
  • Ах, Марго! Прегръщам те, мила! Светлето го е казала, прекрасно, но ити не оставаш назад.И не съм забравила за разказа ще го посветя на милите момичета, които знаят какво е болка и прошка!
  • Светле! Колко точно си описала нещата! Малко са в реалността семействата, с две и повече деца, без фаворит. Недолюбваните деца усещат, страдат и се стремят към родителска обич и признание. Изживяла съм го. Аз съм нелюбимо, любящо дете. Знаеш ли как свърши всичко? Омъжих се. Създадох семейство, в което няма фаворити, а само любов и се дистанцирах. Но, в ума и сърцето ми остана празнота. Много е лошо да дадеш живот и да му внушиш, че е излишен! Поздрави! Бъди щастлива!
  • Много, хубаво стихотворение! Благодаря ти, Лина! Усмихна ме от сутринта!
  • Лина!
Random works
: ??:??