Приказки за нас - Ламята
Простих ли им? Отново – не.
И не, защото… Съжалявам!
Изстрадвам ги от векове.
Не спирам да се изтезавам.
Почти съм сигурна, че ти,
заслушан в същата дилема,
оставяш плочата да се върти:
“Решението? Как да взема?”
Те виждат гладната ламя
със ябълката златна от дървото
как тръгва си, и сита, и сама,
отново не убита от доброто.
Любящият им трети син
си знае, че не го обичат.
Те много са, а той ми е един.
Да идва и да ме съсича.
…
Прощавам, под това небе,
но Липсата на обич – НЕ!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Също пожелавам на Теб Щастие 
