5 дек. 2020 г., 22:14

Приказна гора

620 2 4

Вървя. Под стъпките хрупти

във утрото натрупан сняг.

Гората заснежена спи,

посипана с блестящ варак.

 

И само птица прелети

от клон на клон със странен звук.

От сивото небе вали.

Омайна красота е тук!

 

Пристъпвам бавно през снега.

Той в бяло ме покри и мен.

Красива приказна гора!

Мой чуден декемврийски ден!

 

Пътеката след мен снега

като магьосник я изтри

и своя зимен сън сега

гората все така ще спи…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...