5 dic 2020, 22:14

Приказна гора

622 2 4

Вървя. Под стъпките хрупти

във утрото натрупан сняг.

Гората заснежена спи,

посипана с блестящ варак.

 

И само птица прелети

от клон на клон със странен звук.

От сивото небе вали.

Омайна красота е тук!

 

Пристъпвам бавно през снега.

Той в бяло ме покри и мен.

Красива приказна гора!

Мой чуден декемврийски ден!

 

Пътеката след мен снега

като магьосник я изтри

и своя зимен сън сега

гората все така ще спи…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...