Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети
от клон на клон със странен звук.
От сивото небе вали.
Омайна красота е тук!
Пристъпвам бавно през снега.
Той в бяло ме покри и мен.
Красива приказна гора!
Мой чуден декемврийски ден!
Пътеката след мен снега
като магьосник я изтри
и своя зимен сън сега
гората все така ще спи…
© Ани Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И честит Никулден!