Приказна земя...
Под стряхата тихо капчукът припява
на славеев хор, омагьосващо звучен.
И слънце лъчисто тревичките сгрява,
косици склонили към ручея тучен.
Там вятърът тихо развързва листата,
понася ги нежно към нов хоризонт.
Полюшва с обичаща ласка стеблата,
танцувайки в дивно-вълшебен синхрон.
Забързано пърхат с крила пеперуди,
отмарят на цвят маргаритено бял
и пак затанцуват със вятъра... луди,
игриви и волни... Мигът е замрял
във тази вселена, тъй причудлива,
със приказни багри и жива вода...
Жужи във тревата калинка игрива,
цари светлината по тази земя!
Не стихват във нея пътеки самотни,
във утрото няма тревожна мъгла...
А всичко е песен, милувки гальовни,
наситено синя с любов... тишина!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Инджева Все права защищены
