Oct 22, 2007, 1:54 PM

Приказна земя...

  Poetry
865 0 22
 

Под стряхата тихо капчукът припява

на славеев хор, омагьосващо звучен.

И слънце лъчисто тревичките сгрява,

косици склонили към ручея тучен.

Там вятърът тихо развързва листата,

понася ги нежно към нов хоризонт.

Полюшва с обичаща ласка стеблата,

танцувайки в дивно-вълшебен синхрон.

Забързано пърхат с крила пеперуди,

отмарят на цвят маргаритено бял

и пак затанцуват със вятъра... луди,

игриви и волни... Мигът е замрял

във тази вселена, тъй причудлива,

със приказни багри и жива вода...

Жужи във тревата калинка игрива,

цари светлината по тази земя!

Не стихват във нея пътеки самотни,

във утрото няма тревожна мъгла...

А всичко е песен, милувки гальовни,

наситено синя с любов... тишина!!!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...