24 окт. 2025 г., 00:54

Приключи

175 0 0

Всичко е възможно,

но не съм казал,

че не е сложно.

Може да не е много важно,

но устни облизвах блажно,

докато говорих неща с теб невъзможни.

 

Нищо не беше сигурно,

но не мога да кажа, че не беше бурно.

Да, но беше много мудно,

разкриваше се пред мен трудно.

Мисля, че за теб беше даже досадно,

а за мен неприятно,

в повечето случаи гадно.

 

Всичко можеше да се случи,

но да ме обикнеш не се получи.

Дори не успя и с точност в сърцето да ме улучиш.

Така и не се научи!

Учи, учи как се водят мъже на каиш се научи

и да знаеш вече, няма да ме учуди.

 

Казах си каквото– такова

и реших чувствата ми към теб да заровя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Врачев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...