Oct 24, 2025, 12:54 AM

Приключи

  Poetry » Love
176 0 0

Всичко е възможно,

но не съм казал,

че не е сложно.

Може да не е много важно,

но устни облизвах блажно,

докато говорих неща с теб невъзможни.

 

Нищо не беше сигурно,

но не мога да кажа, че не беше бурно.

Да, но беше много мудно,

разкриваше се пред мен трудно.

Мисля, че за теб беше даже досадно,

а за мен неприятно,

в повечето случаи гадно.

 

Всичко можеше да се случи,

но да ме обикнеш не се получи.

Дори не успя и с точност в сърцето да ме улучиш.

Така и не се научи!

Учи, учи как се водят мъже на каиш се научи

и да знаеш вече, няма да ме учуди.

 

Казах си каквото– такова

и реших чувствата ми към теб да заровя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...