4 янв. 2008 г., 09:51

Прикрито

804 0 14

Прикрити  емоции  в  мрака,

недокосната  бягам  от  здрача,

недочакана  от  теб  си  отивам,

нечута  гласа  си  закривам.

 

 

 

Необречена,  ти  ме  наказа,

стъпки  тръпнещи  превземат  паважа,

тайни  бавно  разбиват  покоя,

тръпнат  скрити,  премълчани  във  зноя.

 

 

 

А  зноят  на  лъжите  е  опасен,

фалшив,  обричан  и  препасан

от  хорски  гласове  онемели,

вечер  лягат  в  студени  постели

и  прикриват  телата  подвластни

на  горчиво-ненаситни  страсти.

 

 

 

Прикрити  емоции  в  мрака,

някой,  някого,  някъде  чака

и  раздира  обречен  простора,

и  прикрива  умело  позора.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...